Той и тя
Той:
Пиян...
и в огледалото не се познавам сам!
Пиян...
Сърцето си разкъса,х за да ти го дам...
Тя:
Боли,
гласа ми няма го със дни,
удавен в толкова сълзи...
Само ти, само ти ми трябваш, ти!
От месец спрях да живея,
спрях и да дишам!
Спрях!
Извикай пак колко ме мразиш,
колко щастлив си с тях...
От месец бях полужива -
чупих, крещях, не спах!
С безброй лъжци преспах,
но да прежаля тебе не можах...
Той:
Боли,
със алкохол прикрих следите от сълзи...
Върви...
Със който и да бъдеш... нека е щастлив!
Тя:
Боли,
ума изгубих си от дни,
със всеки друг така боли...
Само ти, само ти ми трябваш, ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени