Той:
Пиян...
и в огледалото не се познавам сам!
Пиян...
Сърцето си разкъса,х за да ти го дам...
Тя:
Боли,
гласа ми няма го със дни,
удавен в толкова сълзи...
Само ти, само ти ми трябваш, ти!
От месец спрях да живея,
спрях и да дишам!
Спрях!
Извикай пак колко ме мразиш,
колко щастлив си с тях...
От месец бях полужива -
чупих, крещях, не спах!
С безброй лъжци преспах,
но да прежаля тебе не можах...
Той:
Боли,
със алкохол прикрих следите от сълзи...
Върви...
Със който и да бъдеш... нека е щастлив!
Тя:
Боли,
ума изгубих си от дни,
със всеки друг така боли...
Само ти, само ти ми трябваш, ти!
© Йордан Ботев All rights reserved.