2 дек. 2015 г., 12:38

Той и тя

523 1 0

Той:
Пиян...
и в огледалото не се познавам сам!
Пиян...
Сърцето си разкъса,х за да ти го дам...

Тя:
Боли,
гласа ми няма го със дни,
удавен в толкова сълзи...
Само ти, само ти ми трябваш, ти!

От месец спрях да живея,
спрях и да дишам!
Спрях!
Извикай пак колко ме мразиш,
колко щастлив си с тях...
От месец бях полужива -
чупих, крещях, не спах!
С безброй лъжци преспах,
но да прежаля тебе не можах...

Той:
Боли,
със алкохол прикрих следите от сълзи...
Върви...
Със който и да бъдеш... нека е щастлив!

Тя:
Боли,
ума изгубих си от дни,
със всеки друг така боли...
Само ти, само ти ми трябваш, ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...