Сърцето ми трепери и се моли,

невъзможна ли е нашата любов?

Има обич, дето те изгаря из основи,

има обич, дето е до гроб.

Има обич, дето те превзема,

така разтърсващо те кара да грешиш.

Има обич, дето дава, а не ти отнема,

но съвестта си няма как да утешиш.

Има обич, дето във кръвта се движи,

има обич, дето те поддържа жив...

И точно за такава обич,

позволих си да напиша този стих..

Затова аз, моля ви, не ме съдете, 

не ми приписвайте и този грях!

Кълна се, много пъти се опитвах,

далеч от него да стоя, но не можах....

И вече не сънувам негови прегръдки.

И целувките ни даже не прикривам.

Няма да говоря вече с недомлъвки,

защото той е мой, и аз го имам!