Jan 30, 2022, 5:05 PM

Той принадлежи на друга

  Poetry » Love
765 1 0

Сърцето ми трепери и се моли,

невъзможна ли е нашата любов?

Има обич, дето те изгаря из основи,

има обич, дето е до гроб.

 

Има обич, дето те превзема,

така разтърсващо те кара да грешиш.

Има обич, дето дава, а не ти отнема,

но съвестта си няма как да утешиш.

 

Има обич, дето във кръвта се движи,

има обич, дето те поддържа жив...

И точно за такава обич,

позволих си да напиша този стих..

 

Затова аз, моля ви, не ме съдете, 

не ми приписвайте и този грях!

Кълна се, много пъти се опитвах,

далеч от него да стоя, но не можах....

 

И вече не сънувам негови прегръдки.

И целувките ни даже не прикривам.

Няма да говоря вече с недомлъвки,

защото той е мой, и аз го имам!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...