Той пъпли...
Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито
в пазвата си куха безброй като него е събрала,
дето не останаха нивга сити
и наченаха собствения си родител.
Устремен в пълзене тягостно към билото,
някъде смисълът пропада.
Човекът запратен долу е - сред гнилото...
... и е просто червей след бесилото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
