29.10.2009 г., 0:38 ч.

Той пъпли... 

  Поезия
617 0 1

Той пъпли по грапавия път нагоре.

Намира начини, ако ли не - причини.

Отърква се о хлъзгавите подобия на хора

и не спира се земята ни да пори.

 

Тя - проядена като сиромашко сито

в пазвата си куха безброй като него е събрала,

дето не останаха нивга сити

и наченаха собствения си родител.

 

Устремен в пълзене тягостно към билото,

някъде смисълът пропада.

Човекът запратен долу е - сред гнилото...

... и е просто червей след бесилото...

© Мариян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??