Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито
в пазвата си куха безброй като него е събрала,
дето не останаха нивга сити
и наченаха собствения си родител.
Устремен в пълзене тягостно към билото,
някъде смисълът пропада.
Човекът запратен долу е - сред гнилото...
... и е просто червей след бесилото...
© Мариян All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
