Той пъпли по грапавия път нагоре.

Намира начини, ако ли не - причини.

Отърква се о хлъзгавите подобия на хора

и не спира се земята ни да пори.

Тя - проядена като сиромашко сито

в пазвата си куха безброй като него е събрала,

дето не останаха нивга сити

и наченаха собствения си родител.

Устремен в пълзене тягостно към билото,

някъде смисълът пропада.

Човекът запратен долу е - сред гнилото...

... и е просто червей след бесилото...