7.06.2008 г., 9:17

Той си има друга

910 0 1

Нещо мига пред мен и чета:
"Той има си друга."
Да, знам го това.
Макар, че дълго се лъгах.

 

"Този път е сериозно."
Не, не искам да знам!
Всичко стана ми грозно.
Той не е вече сам.

 

Аз това го усещам.
Знам, че е невъзможно -
година без да се срещнем,
да ме обича е сложно.

 

Тогава защо обаче
го обичам още аз?
За него "нас" нищо не значи.
За мене всичко е думата "нас".

 

Ицо друга си има,
а пък аз съм сама
вече цяла година.
И не мога да спра.

 

"Той не те заслужава" -
искаш да ме утешиш.
Да, но само той ми дава
огън с своите очи.

 

Преди и аз бях неповторима,
а сега е друга вместо мен.
Сега друга огън за него има.
И искам да кажа: "Върни се при мен!"

 

Но няма да кажа. Той не ме заслужава.
"Браво! Само така!" - отговаряш ми ти.
Това са думи. Нищо не означават.
Питай душата ми дали ще го заличи.


10.09.2002г.
гр. Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....