Нещо мига пред мен и чета:
"Той има си друга."
Да, знам го това.
Макар, че дълго се лъгах.

"Този път е сериозно."
Не, не искам да знам!
Всичко стана ми грозно.
Той не е вече сам.

Аз това го усещам.
Знам, че е невъзможно -
година без да се срещнем,
да ме обича е сложно.

Тогава защо обаче
го обичам още аз?
За него "нас" нищо не значи.
За мене всичко е думата "нас".

Ицо друга си има,
а пък аз съм сама
вече цяла година.
И не мога да спра.

"Той не те заслужава" -
искаш да ме утешиш.
Да, но само той ми дава
огън с своите очи.

Преди и аз бях неповторима,
а сега е друга вместо мен.
Сега друга огън за него има.
И искам да кажа: "Върни се при мен!"

Но няма да кажа. Той не ме заслужава.
"Браво! Само така!" - отговаряш ми ти.
Това са думи. Нищо не означават.
Питай душата ми дали ще го заличи.

10.09.2002г.
гр. Бургас