Той винаги идва в съня ми
и ме гледа с нажалени очи,
посочва ми място, да седна,
сяда до мен и мълчи.
Когато се наситя да ме гледа,
го моля, две думи да промълви,
аз ги записвам в няколко реда,
и смутени отново мълчим.
После посочва общата снимка
и ме пита, дали още скърбя,
притискам глава до гърдите,
със застинала в окото сълза.
Тези мигове на докосване,
всяка вечер ги сънувам подред,
и винаги в съня ми, усмихва се
и винаги гледа напред.
Живяхме живота забързано,
натрупахме спомени безброй,
до днес към тях съм привързана
и ме заливат, сякаш порой.
Затова ли идва в съня ми,
тихо присяда на външния праг,
оставя бележка с две думи:
"аз идвах снощи, в съня ти аз бях"!
© Миночка Митева Всички права запазени