Той все стои си – сянка еднокрака
Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.
Той все стои си – сянка еднокрака,
плашилото, от миналите дни,
което даже гарвани не чака
и знае, че не ще се промени.
Бунтовникът без кауза унива,
след пирови победи все пиян,
останала му с пет кьошета нива
и слънчоглед в претръпналата длан,
която и не помни как се гали,
но помни други хубави неща...
Бунтовникът без кауза едва ли,
би преживял без спомени нощта...
--------------------------------------------------------
https://youtu.be/OCy5461BtTg
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
