7.03.2012 г., 16:06

Толкова

611 0 0

Има още толкова места,
на които искам да отида,
толкова добри приятели,
които мечтая отново да видя;
толкова поля непребродени
и пътища неизминати,
толкова песни неслушани,
несрещнати толкова
лица усмихнати,
мигове неизживяни,
обич неразгадана,
толкова радост неусетена,
имам още толкова
любов нераздадена...
Дали ще ми стигне времето
да усетя, да чуя, да раздам,
да преживея...
...
Ще продължа
в друг свой живот -
в друго време
и на друго място...
може би.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...