Mar 7, 2012, 4:06 PM

Толкова

621 0 0

Има още толкова места,
на които искам да отида,
толкова добри приятели,
които мечтая отново да видя;
толкова поля непребродени
и пътища неизминати,
толкова песни неслушани,
несрещнати толкова
лица усмихнати,
мигове неизживяни,
обич неразгадана,
толкова радост неусетена,
имам още толкова
любов нераздадена...
Дали ще ми стигне времето
да усетя, да чуя, да раздам,
да преживея...
...
Ще продължа
в друг свой живот -
в друго време
и на друго място...
може би.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...