бялатишина
141 124
20.01.2018 г., 23:29 ч.

Толкова 

  Поезия » Любовна
475 3 5

Нищо не трябва да зная.
Вече си казахме всичко... 
Даже и без доказателства. 
Само за миг със очите си.
И тишините са кръстове,
но са и бели простори.
Тези души са се търсили,
без да си проговорят.

 

И разрушава ни екота
на двете слени вселени.
Кратка и тиха е срещата.
Тръгваме си променени.
После те търся навсякъде.
Зная едно – че ми липсваш.
Всичко е грешно и плашещо.
Цяла нощ даже не мигвам.

 

В мене боли като счупено
нещо съвсем непознато.
Тръгнах си, а се изгубих.
И на живота съм бясна.
Като тигрица раздира ме
чувство, смутено и огнено.
Нищо не знаем. Разбираме.
Аз и ти. Ти и аз. Толкова.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??