Толкова
Нищо не трябва да зная.
Вече си казахме всичко...
Даже и без доказателства.
Само за миг със очите си.
И тишините са кръстове,
но са и бели простори.
Тези души са се търсили,
без да си проговорят.
И разрушава ни екота
на двете слени вселени.
Кратка и тиха е срещата.
Тръгваме си променени.
После те търся навсякъде.
Зная едно – че ми липсваш.
Всичко е грешно и плашещо.
Цяла нощ даже не мигвам.
В мене боли като счупено
нещо съвсем непознато.
Тръгнах си, а се изгубих.
И на живота съм бясна.
Като тигрица раздира ме
чувство, смутено и огнено.
Нищо не знаем. Разбираме.
Аз и ти. Ти и аз. Толкова.
