16.05.2018 г., 20:22

Толкова малко и толкова много

968 0 0

Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.

 

Трудното винаги е само отгоре.
Като каймакът на чудно кафе.
А под него е пълно с нюанси.
Трудно е, но то и трудно се мре…

 

Не, знаеш ли, не съм лекомислена,
просто животът ме взе за мезе.
Мисли, че с лека ръка ще ме стисне,
а аз ще му дам да ме отнесе.

 

Толкова малко време ли имаме
да бъдем ние, тук и сега?
Губим го смешно, някак безименно…
После остава една празнина.

 

Няма значение какво е имането,
нито колко силно блести.
Животът използва други валути,
смята бързо, не връща пари.

 

Няма перфектен сезон за обичане.
Няма готови рецепти и за любов.
Няма смисъл от безсмислено вричане,
нито от половинчат благослов.

 

Толкова малко време ли имаме…

Ех, не бързай, не му и мисли.
Спри, усмихни се, вземи си почивка.
И на живота много здраве прати.

 

Няма перфектен сезон за умиране.
Всеки си има своите „за“ и „против“.
Обличай си по-често новите дрехи
и намери своя най-добър седатив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Veselina Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...