Толкова малко и толкова много

Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.

Трудното винаги е само отгоре.
Като каймакът на чудно кафе.
А под него е пълно с нюанси.
Трудно е, но то и трудно се мре…

Не, знаеш ли, не съм лекомислена,
просто животът ме взе за мезе.
Мисли, че с лека ръка ще ме стисне,
а аз ще му дам да ме отнесе.

Толкова малко време ли имаме
да бъдем ние, тук и сега?
Губим го смешно, някак безименно…
После остава една празнина.

Няма значение какво е имането,
нито колко силно блести.
Животът използва други валути,
смята бързо, не връща пари.

Няма перфектен сезон за обичане.
Няма готови рецепти и за любов.
Няма смисъл от безсмислено вричане,
нито от половинчат благослов.

Толкова малко време ли имаме…

Ех, не бързай, не му и мисли.
Спри, усмихни се, вземи си почивка.
И на живота много здраве прати.

Няма перфектен сезон за умиране.
Всеки си има своите „за“ и „против“.
Обличай си по-често новите дрехи
и намери своя най-добър седатив.