Толкова ми е трудно да стоя до теб...
Не ме докосвай. Ще прогние
от пръстите, пълзяли върху мен,
всеки орган и клетка ще пробие
и ще остави само сърцето в мен.
Не ми се смей. Ще заехти,
и ехото ще стане ураган,
и ще се блъска безпощадно в моите стени,
докато не пропука разума останал.
Не ми танцувай. Ще ослепея,
а лелеения истерични,
сонар в ума ми ще излеят,
да продължавам агонично да те виждам.
Стоя, а в мене се троши,
в руини се превръщат сетивата.
И лудостта не може да те надкрещи,
дори и тя прелива се в теб, без остатък.
О, не. Не ще го разбереш.
Заключена в убежище бетонно,
шедьовърско актьорство облепя бесния копнеж,
но в мен взривява напалм и водород безстонно.
15.03.2009г.
гр. Пловдив
На Иван
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
