29.06.2011 г., 9:42

Толкова много

797 0 5

Толкова много те търсих...

Всички морета претърсих.

Всички пътеки избродих.

Живях при всички народи.

 

Толкова много те чаках...

Палех косите на мрака.

Пращах писма по светулки.

Свирех на звездни цигулки.

 

Толкова много те исках...

В шепи надеждите стисках.

Връзвах на възел мечтите.

Будех копнежите скрити.

 

Толкова много и... нищо!

С мен ти не стъкна огнище.

Толкова малко остана.

Само нестихваща рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...