Толкова много те търсих...
Всички морета претърсих.
Всички пътеки избродих.
Живях при всички народи.
Толкова много те чаках...
Палех косите на мрака.
Пращах писма по светулки.
Свирех на звездни цигулки.
Толкова много те исках...
В шепи надеждите стисках.
Връзвах на възел мечтите.
Будех копнежите скрити.
Толкова много и... нищо!
С мен ти не стъкна огнище.
Толкова малко остана.
Само нестихваща рана.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
