Толкова много те търсих...
Всички морета претърсих.
Всички пътеки избродих.
Живях при всички народи.
Толкова много те чаках...
Палех косите на мрака.
Пращах писма по светулки.
Свирех на звездни цигулки.
Толкова много те исках...
В шепи надеждите стисках.
Връзвах на възел мечтите.
Будех копнежите скрити.
Толкова много и... нищо!
С мен ти не стъкна огнище.
Толкова малко остана.
Само нестихваща рана.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
