Толкова сами
Нощта се спусна във душите,
забули светлите лица
и отпечатък сложиха сълзите
върху нашата съдба.
Ние с теб мечтаехме да зърнем
лудешки бяг на елени и сърни,
но семейните несгоди
убиват нашите души.
Сега живеем си спокойно,
обвързани сме почти до гроб
и стараем се, някак си печално,
да запазим брака от развод.
А къде отиде онзи бяг лудешки
на елени и сърни
и защо убихме светлите мечти,
уж живеем двама,
а сме толкова... сами!
*** *** ***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Трифонова Всички права запазени
