Толкова съм странна
Понякога се чувствам толкова различна,
странна, дива, често неприлична.
Смея се и плача,
днес те искам, утре - не!
В този миг тъй силно те желая,
но след секунди пак нехая.
Другите гледат на мен с недоверие,
но не ги виня...
аз съм странна птица,
знам си го това!
...................................
Днес е понеделник -
не обичам този ден.
Без желание за грим, с разрошена коса и намусено лице,
пристъпвам училищния праг.
Впечатление да правя, не желая!
..................
Събота е днес - почивен ден.
Птичките пеят, полята зеленеят,
сърцето, душата, личицето ми - от щастие те греят.
Днес съм хубава, весела, добра,
чувствам, че съм най-желаната жена.
.....................................
Влизам в час по психология,
тема - моята детска мечта.
Едната искала да е певица,
другата властваща царица.
Съученикът в отсрещната колона
искал да бъде космонавт.
Да си ходи по небето.
Казвам: БРЕХ, ЧЕ ТАРИКАТ
Идва и моят ред -
Смут, страх и притеснение.
Когато бях на 5, исках да съм си звездица.
В смях изпада целият ми клас.
Исках... казвам аз, да съм това.!
Да виждам всички, всичко,
от горе да различавам добро и зло,
да знам какво, какво е, защо и на кого.
........................
Това съм аз.
От 5 годишна странна.
Сега съм на 16,
осъзнах, че не бих могла да съм звезда.
Вече зная...
Искам да си бъда просто АЗ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
