Толкова съм странна
Понякога се чувствам толкова различна,
странна, дива, често неприлична.
Смея се и плача,
днес те искам, утре - не!
В този миг тъй силно те желая,
но след секунди пак нехая.
Другите гледат на мен с недоверие,
но не ги виня...
аз съм странна птица,
знам си го това!
...................................
Днес е понеделник -
не обичам този ден.
Без желание за грим, с разрошена коса и намусено лице,
пристъпвам училищния праг.
Впечатление да правя, не желая!
..................
Събота е днес - почивен ден.
Птичките пеят, полята зеленеят,
сърцето, душата, личицето ми - от щастие те греят.
Днес съм хубава, весела, добра,
чувствам, че съм най-желаната жена.
.....................................
Влизам в час по психология,
тема - моята детска мечта.
Едната искала да е певица,
другата властваща царица.
Съученикът в отсрещната колона
искал да бъде космонавт.
Да си ходи по небето.
Казвам: БРЕХ, ЧЕ ТАРИКАТ
Идва и моят ред -
Смут, страх и притеснение.
Когато бях на 5, исках да съм си звездица.
В смях изпада целият ми клас.
Исках... казвам аз, да съм това.!
Да виждам всички, всичко,
от горе да различавам добро и зло,
да знам какво, какво е, защо и на кого.
........................
Това съм аз.
От 5 годишна странна.
Сега съм на 16,
осъзнах, че не бих могла да съм звезда.
Вече зная...
Искам да си бъда просто АЗ!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
