Топла есен
Навън е още топла есен.
Дъждът припрян барабанú...
И като припева на стара песен
дълбоко в мен се настани.
Отиде си усмихнатото лято
със свойте добродушни дни...
Остана само Самотата
и туй, което в мен боли!
Угасва бавно топлината...
Небето облаци тълпи...
Навъсена е светлината...
Изпразваме се от мечти!...
И ти се чувстваш непотребен...
И този свят ти затежи...
Живота е безумно дребен!
Фалшиво изграден с лъжи!...
© Христо Славов Всички права запазени