25.11.2008 г., 17:30

Топлина

873 0 12
Събудих се от твоята целувка,
клепачите ми, сънени погАли.
Сънувам ли я,
топлата милувка?
Не може да е сън-
едва ли!
А слънцето намига зад стъклото:
"Като деца сте!
Как не ви е срам!?
Ставайте веднага от леглото!
Ще се скрия -
топлината няма да ви дам!"
Усмивките ни греят закачливи,
тя е тук -
във нашите сърца!
Като в сейф я пазиме ревниво -
нашата си, нежна топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...