25.11.2008 г., 17:30

Топлина

864 0 12
Събудих се от твоята целувка,
клепачите ми, сънени погАли.
Сънувам ли я,
топлата милувка?
Не може да е сън-
едва ли!
А слънцето намига зад стъклото:
"Като деца сте!
Как не ви е срам!?
Ставайте веднага от леглото!
Ще се скрия -
топлината няма да ви дам!"
Усмивките ни греят закачливи,
тя е тук -
във нашите сърца!
Като в сейф я пазиме ревниво -
нашата си, нежна топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...