Топло...
ТОПЛО...
Р.Чакърова
Дъждовете във мен взеха лятна ваканция.
Не устояха на толкова топло в душата ми.
Слънчогледи се ширят и римите странстват
из пясъчни мисли в разгара на лятото.
Междуметия в палави строфи се крият
и си шепнат любовно с вълнисти мечти.
А случайни метафори пият дайкири
и ухажват самотни среднощни звезди.
Тишината плажува... И все е на градус...
Нетипично, нали?... Но поне си мълчи.
Стара тръпка... Все още по нея си падам.
И по разни... небесно-кафяви очи...
Лондон 2016 '
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
