Топло е лятото. Топло е още.
Близо е зимния ден.
Плах се навеждам. Търся безпомощен
спомен в далечен сюжет.
Силни са сенките. Силни са още.
Лягам в посечена ръж.
Слабо е тялото. Дълго се пощи.
Чака безвременен дъжд.
Горди са нощите. Горди са още.
Пълни с печална вина.
С тикове смешни късат разкошните,
слънчеви морски петна.
Бяла е зимата. Бяла е още.
Може би в пролетен ден,
иска да зърне онзи безпомощен
спомен в далечен сюжет.
Марин Лазаров
© Марин Лазаров Всички права запазени