Тополов пух
Тополoв пух
Незараснала липса
зее празно в очите ми.
Помътняла, Марица
плаче в мене. Насън.
Древна вечност заплитам
тихо в косите си.
Звънват спомени стръмни
по стар калдъръм.
Седем облака черни
разкъсвам със пръсти.
И се плисва в зениците
дъжд. Като истина.
Под тепетата седем
душата се кръсти.
И си тръгва. Далече.
По-бяла. Пречистена.
Стискам в шепи,
до болка, тополoв пух.
Като бяла сълза,
от вятър изплакана.
Моят път се кръстоса
с две очи – топъл юг...
И пулсирам към тях.
От любов. И очакване.
15.06.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
