Стълбите
грейват от светлина!
Бързаш към мене
и звънват стъклата,
стъпките чули!...
Но вместо жена
слънцето сякаш
слиза в позлата!
А пък смехът ти
отваря врати!
Стълбите тичат
след моето щастие!
Сенки две спират се–
миг ги дели
да се прегърнат
вълшебно пораснали!
Бавно се сливаме
в топъл мираж!
Дъхава пролет си,
влюбена, млада!
Стълбите чезнат-
етаж след етаж-
на косите ти
под водопада!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени