Стълбите
грейват от светлина!
Бързаш към мене
и звънват стъклата,
стъпките чули!...
Но вместо жена
слънцето сякаш
слиза в позлата!
А пък смехът ти
отваря врати!
Стълбите тичат
след моето щастие!
Сенки две спират се–
миг ги дели
да се прегърнат
вълшебно пораснали!
Бавно се сливаме
в топъл мираж!
Дъхава пролет си,
влюбена, млада!
Стълбите чезнат-
етаж след етаж-
на косите ти
под водопада!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!