Тост за Есента...

Дори едничко облаче в небето

да бе довеял вятърът нощес,

но Слънцето изгрява над полето

със щедри обещания и днес...

Красива Есен!... Като лятно е́хо

ще екне над полята още дни –

възможно да е сетната утеха,

но превъзможно – да ни възроди́!...

Цветята... Дивите са разцъфтели –

отново пръскат ароматен прах,

а пеперуди пъстри, закъснели,

накацали са влюбени по тях...

Как есенното Слънце е приятно!...

Как гали то със нежна топлина

и в у́нес жълтото зовеме златно –

в торнадото от падащи листа...

От есенни цветя берем букети,

а меланхолната им красота –

в душите ни открива не превзети

все о́ще висини́ на Любовта!...

Една калинка късно долетяла

на пръста ми е кацнала сега́ –

дали́ предсказва страст или раздяла...

... но вятърът я грабва на мига́...

Желанията стават по-умерени,

мечтите ни синхронни са със тях –

Животът си върви в добре премерини

следи́ запазил „първия си грях“...

... Неспирно вият ветрове, но о́ще

със топлина са, носена от юг –

поддържат те безсънието но́щем

в комфорта на остатъчен уют...

... Красива Есен!... Дай да те докосна

и със любов да ме обгърнеш ти –

да тръгнем с теб през листопада боси

с илюзии в човешките души́...

... Вълшебна Есен!...Но след тебе зная,

че идват „не любезни времена́“!...

А някъде след тях се влачи „Краят“ –

тотално със печална яснота́!...

... И за това с останалото вино

за Есента чаровна вдигам тост,

че в красотата ѝ човек наивно

забравя често: как в Света е гост!...

28.10.2020.