9.02.2022 г., 19:41

Тост за финалния куршум

876 1 7

От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.

Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?

Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!

Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
 

Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят.

Сърцата ми не спират да кървят и болката безкрайна ме изгаря.

Наричат ме с обидни имена служители на разните гишета,

когато ток отивам да платя и давят ме в море от ЕГН-та.
 

Ще вдигна тост за моята страна! Пишете го на сметка на поета!

Държавата е мащехата зла, а ние сме премазани вълчета...

Илюзиите вече не тая... България полека си отива...

Застана тя самичка на ръба. Дори и пред смъртта си е красива.
 

Когато се събудя сутринта, надявам се душата да е птиче.

Милеем ли за нашата страна? България е прелестно момиче!

Копнежът за добрите времена побира се в свещената ни дума.

България отива си сама... Ще вдигна тост дори и за куршума!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, чак пък художествен език да е да имаш няколко сърца или повторения. Очаквах точно този отговор, или по-точно - можеше и като метафора да се обясни. Двете резонни
  • Благодаря на всички за включването, коментарите и споделените мнения!
    Гюлсер Мазлум, здравейте! Според мен сте права за всичко, което споделяте! Изпращам Ви сърдечни поздрави! (Самовила), благодаря Ви за коментара и споделеното мнение! И според мен хората имат нужда просто от човешко отношение. Изпращам Ви поздрави! (Таня Мезева), здравейте! Разбира се, България е нашата скъпа родина и тя никога няма да си отиде! Подкрепям Ви в това, което казвате. Ще добавя съвсем искрено обаче, че понякога човек хвърля огромни усилия, но го подминават с лека ръка: за съжаление, личен опит от прекалено ранна възраст. palenka (Пепи), това е поетична творба и не разбирам защо ме питате колко сърца имам, след като и вие творите и знаете какво е художественият език. Действията ми, далеч от поезията, спрямо администрацията и държавната институция са категорични и недвусмислени. Нямам нужда да ги обяснявам, защото не обичам обясненията, а говоря чрез действия.
  • Злото е много в този свят и в наща държава, но дори само за един доброто ще възтържествува! Поздравления
  • "Сърцата ми не спират да кървят"? Колко сърца имаш? И повторенията на ЕГН-а, гишета и др.
    И да, България е мащеха, но това е държавната институция, а не родината ни. Вместо да приемаш лично чуждите грешки и сам да се наказваш заради другите, мини от другата страна - критикувай, иронизирай, но не реви!
    подкрепям Таня_Мезева!
  • Чудесни стихове, но запомни, Митко! България никога няма да си отиде! България, това са хората в нея, които обичат Родината си. Колкото и клиширано да звучи, ние я правим такава, каквато е, и най-вече младите хора като теб! Аз вярвам, че съберат ли се много добри хора, милеещи за България, тя ще премине и през поредното си изпитание. Силата е в любовта, а не в отчаянието и негативните мисли!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...