thedac (Димитър Драганов)
864 1125
9.02.2022 г., 19:41 ч.

Тост за финалния куршум 

  Поезия
606 1 8

От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.

Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?

Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!

Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
 

Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят.

Сърцата ми не спират да кървят и болката безкрайна ме изгаря.

Наричат ме с обидни имена служители на разните гишета,

когато ток отивам да платя и давят ме в море от ЕГН-та.
 

Ще вдигна тост за моята страна! Пишете го на сметка на поета!

Държавата е мащехата зла, а ние сме премазани вълчета...

Илюзиите вече не тая... България полека си отива...

Застана тя самичка на ръба. Дори и пред смъртта си е красива.
 

Когато се събудя сутринта, надявам се душата да е птиче.

Милеем ли за нашата страна? България е прелестно момиче!

Копнежът за добрите времена побира се в свещената ни дума.

България отива си сама... Ще вдигна тост дори и за куршума!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, чак пък художествен език да е да имаш няколко сърца или повторения. Очаквах точно този отговор, или по-точно - можеше и като метафора да се обясни. Двете резонни
  • Благодаря на всички за включването, коментарите и споделените мнения!
    Гюлсер Мазлум, здравейте! Според мен сте права за всичко, което споделяте! Изпращам Ви сърдечни поздрави! (Самовила), благодаря Ви за коментара и споделеното мнение! И според мен хората имат нужда просто от човешко отношение. Изпращам Ви поздрави! (Таня Мезева), здравейте! Разбира се, България е нашата скъпа родина и тя никога няма да си отиде! Подкрепям Ви в това, което казвате. Ще добавя съвсем искрено обаче, че понякога човек хвърля огромни усилия, но го подминават с лека ръка: за съжаление, личен опит от прекалено ранна възраст. palenka (Пепи), това е поетична творба и не разбирам защо ме питате колко сърца имам, след като и вие творите и знаете какво е художественият език. Действията ми, далеч от поезията, спрямо администрацията и държавната институция са категорични и недвусмислени. Нямам нужда да ги обяснявам, защото не обичам обясненията, а говоря чрез действия.
  • Злото е много в този свят и в наща държава, но дори само за един доброто ще възтържествува! Поздравления
  • "Сърцата ми не спират да кървят"? Колко сърца имаш? И повторенията на ЕГН-а, гишета и др.
    И да, България е мащеха, но това е държавната институция, а не родината ни. Вместо да приемаш лично чуждите грешки и сам да се наказваш заради другите, мини от другата страна - критикувай, иронизирай, но не реви!
    подкрепям Таня_Мезева!
  • Чудесни стихове, но запомни, Митко! България никога няма да си отиде! България, това са хората в нея, които обичат Родината си. Колкото и клиширано да звучи, ние я правим такава, каквато е, и най-вече младите хора като теб! Аз вярвам, че съберат ли се много добри хора, милеещи за България, тя ще премине и през поредното си изпитание. Силата е в любовта, а не в отчаянието и негативните мисли!
  • Много хубав стих. Много истина и болка е събрана тук, сякаш болката на България, че си отива, което може да се разбере дори и само ако посетиш едно гише. Народът се е овълчил, а хората имаме просто нужда от човешко отношение. Нищо повече. Поздрави!
  • Силна болка и протест! Поетите имат 1001 сърца, все някое ще оцелее, но не знам дали всички български граждани имат сърце като твоето, Митко. Във всяко зло се крие кълнът на следващото добро. И аз съм изпадала в подобни състояния. Бюрокрацията съм я пустосвала негласно не веднъж, меко казано. Харесвам твоята поетична гражданска ангажираност.
  • Хареса ми, Митко!
Предложения
: ??:??