Feb 9, 2022, 7:41 PM

Тост за финалния куршум

  Poetry
880 1 7

От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.

Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?

Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!

Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
 

Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят.

Сърцата ми не спират да кървят и болката безкрайна ме изгаря.

Наричат ме с обидни имена служители на разните гишета,

когато ток отивам да платя и давят ме в море от ЕГН-та.
 

Ще вдигна тост за моята страна! Пишете го на сметка на поета!

Държавата е мащехата зла, а ние сме премазани вълчета...

Илюзиите вече не тая... България полека си отива...

Застана тя самичка на ръба. Дори и пред смъртта си е красива.
 

Когато се събудя сутринта, надявам се душата да е птиче.

Милеем ли за нашата страна? България е прелестно момиче!

Копнежът за добрите времена побира се в свещената ни дума.

България отива си сама... Ще вдигна тост дори и за куршума!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, чак пък художествен език да е да имаш няколко сърца или повторения. Очаквах точно този отговор, или по-точно - можеше и като метафора да се обясни. Двете резонни
  • Благодаря на всички за включването, коментарите и споделените мнения!
    Гюлсер Мазлум, здравейте! Според мен сте права за всичко, което споделяте! Изпращам Ви сърдечни поздрави! (Самовила), благодаря Ви за коментара и споделеното мнение! И според мен хората имат нужда просто от човешко отношение. Изпращам Ви поздрави! (Таня Мезева), здравейте! Разбира се, България е нашата скъпа родина и тя никога няма да си отиде! Подкрепям Ви в това, което казвате. Ще добавя съвсем искрено обаче, че понякога човек хвърля огромни усилия, но го подминават с лека ръка: за съжаление, личен опит от прекалено ранна възраст. palenka (Пепи), това е поетична творба и не разбирам защо ме питате колко сърца имам, след като и вие творите и знаете какво е художественият език. Действията ми, далеч от поезията, спрямо администрацията и държавната институция са категорични и недвусмислени. Нямам нужда да ги обяснявам, защото не обичам обясненията, а говоря чрез действия.
  • Злото е много в този свят и в наща държава, но дори само за един доброто ще възтържествува! Поздравления
  • "Сърцата ми не спират да кървят"? Колко сърца имаш? И повторенията на ЕГН-а, гишета и др.
    И да, България е мащеха, но това е държавната институция, а не родината ни. Вместо да приемаш лично чуждите грешки и сам да се наказваш заради другите, мини от другата страна - критикувай, иронизирай, но не реви!
    подкрепям Таня_Мезева!
  • Чудесни стихове, но запомни, Митко! България никога няма да си отиде! България, това са хората в нея, които обичат Родината си. Колкото и клиширано да звучи, ние я правим такава, каквато е, и най-вече младите хора като теб! Аз вярвам, че съберат ли се много добри хора, милеещи за България, тя ще премине и през поредното си изпитание. Силата е в любовта, а не в отчаянието и негативните мисли!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...