Тоти вчера ме разби
Тоти, защо пусна този стих,
в който аз засмян открих,
че с наднормени килца
ме е дарила... Любовта...
И от влюбено момченце
станал съм си на прасенце,
и треса сланинки страстни
хапвайки Любовни пасти.
И ще кажа тук, грух-грух,
цял съм от Любов и пух,
а Любимото момиче
дано прасенца да обича...
Розовичък съм, послушен,
и обичам да се гушкам,
и опашчица въртя
вкусвайки от Любовта!...
Много вкусно е, признавам!
Хапвам, хапвам... и наддавам...
По съм кръгъл от балон,
а в килцата... вече слон...
Но пък в нейните очи
уж дебеличък, нали,
а ми казва: "Ах, бонбон,
ти си моят Аполон..."
И тогава как танцувам,
и целувам, и целувам...
Тоти - знай, от Любовта,
и да трупаме килца,
пак летим, летим с крилца,
към Любимата жена!
Всъщност... май, че се търкалям...
но това е друг въпрос!
Порция Любов пак хапвам
и... финал... с Любовен тост!
22.01.2019.
Георги Каменов
За това стихче ме вдъхнови невероятното и усмихнато такова на Тодор Тодоров, накратко, Тоти "ПА-ДЕ-ДЬО".
Благодаря с усмивка и от сърце на Тоти за това щуричко вдъхновение!
ПП
Тъй като имам десетки и десетки творби, вдъхновени от чужди такива, доста се чудех, кое да избера. Доколкото знам, Тоти не публикува в този сайт. Но пък 8никъде в предизвикателство не е казано категорично, че вдъхновението трябва задължително да е по творба, която е пускана тук. Или поне аз не виждам подобно нещо.
Ако все пак нарушавам правилата, то няма въобще да протестирам! Те са създадени, за да се спазват и уважават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
