Джакпота да ударя най-накрая-
отдавна туй си го желая.
Но тъй ще си отида със мечтите,
далеч от славата и от парите,
че отредила е съдбата
да съм от губещите във играта.
Надеждата, все пак, остава.
Човек до края се надява
и дава си последните стотинки
за призрачните бъдещи благинки.
Та няма да престана тото да играя,
макар да знам-предизвестен е края.
Поне джакпот ударих със жената,
със шеф и хубава заплата.
Туй някакси ме утешава
във таз побъркана държава!
© Георги Янков Всички права запазени