26.04.2008 г., 18:29

Това е животът...

1.2K 0 6

Знам, че някога ще бъде утре,

знам, че утре ще е днес,

знам, че днес ще е минутата

от някога, летяла през...

 

Знам, че миналото е минута,

когато въздухът е колкото зърно,

знам, когато птица не отлита,

черно е в нейното гнездо.

 

Знам, че някога ще бъде утре,

знам, че утре ще е днес,

и болях, че днес ще бъде

твърде рано пътя си да спреш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Емо!
  • Стихотворението ми хареса. Хубаво е. Благодаря също и за коментара ти за песничката. Човек трябва да бъде връщан, когато залита, нали...
  • Благодаря,Наташа! Поздрави !
  • Чудесен стих!Браво,Емо!
  • Благодаря,Маги!Пожелавам ти всяко утре да е по-хубаво от предишното!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...