Apr 26, 2008, 6:29 PM

Това е животът...

  Poetry
1.2K 0 6

Знам, че някога ще бъде утре,

знам, че утре ще е днес,

знам, че днес ще е минутата

от някога, летяла през...

 

Знам, че миналото е минута,

когато въздухът е колкото зърно,

знам, когато птица не отлита,

черно е в нейното гнездо.

 

Знам, че някога ще бъде утре,

знам, че утре ще е днес,

и болях, че днес ще бъде

твърде рано пътя си да спреш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав, Емо!
  • Стихотворението ми хареса. Хубаво е. Благодаря също и за коментара ти за песничката. Човек трябва да бъде връщан, когато залита, нали...
  • Благодаря,Наташа! Поздрави !
  • Чудесен стих!Браво,Емо!
  • Благодаря,Маги!Пожелавам ти всяко утре да е по-хубаво от предишното!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...