26 апр. 2008 г., 18:29

Това е животът...

1.2K 0 6

Знам, че някога ще бъде утре,

знам, че утре ще е днес,

знам, че днес ще е минутата

от някога, летяла през...

 

Знам, че миналото е минута,

когато въздухът е колкото зърно,

знам, когато птица не отлита,

черно е в нейното гнездо.

 

Знам, че някога ще бъде утре,

знам, че утре ще е днес,

и болях, че днес ще бъде

твърде рано пътя си да спреш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Емо!
  • Стихотворението ми хареса. Хубаво е. Благодаря също и за коментара ти за песничката. Човек трябва да бъде връщан, когато залита, нали...
  • Благодаря,Наташа! Поздрави !
  • Чудесен стих!Браво,Емо!
  • Благодаря,Маги!Пожелавам ти всяко утре да е по-хубаво от предишното!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...