Това е краят
Студена е. Посърнала и бледа.
Не вплитайте венци между ръцете!
Очите ù от този миг не гледат.
Не стъпват по земята и нозете.
Зениците ù вече са се свили
и време за въздишка не остана.
До вчера май удобно сте се крили,
а днес боли отворената рана?
Не бойте се, тя няма да ви гони
и в сънищата няма да се връща.
Дано с цвета на чуждите балони
просветне празник в бащината къща.
Дано в мига на бликащата болка
усетите горещите копнежи.
Платихте ли? А помните ли колко?
Записвайте, записвайте прилежно!
Тя вече си отиде. Като вятър.
Но сетния си спомен не забрави:
"Заключа ли след себе си вратата,
това е краят."
Подпис:
Съвестта ви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
