2.12.2014 г., 7:50 ч.

Това е краят 

  Поезия
730 2 5

 

 

Студена е. Посърнала и бледа.
Не вплитайте венци между ръцете!
Очите ù от този миг не гледат.
Не стъпват по земята и нозете.

 

Зениците ù вече са се свили
и време за въздишка не остана.
До вчера май удобно сте се крили,
а днес боли отворената рана?

 

Не бойте се, тя няма да ви гони
и в сънищата няма да се връща.
Дано с цвета на чуждите балони
просветне празник в бащината къща.

 

Дано в мига на бликащата болка
усетите горещите копнежи.
Платихте ли? А помните ли колко?
Записвайте, записвайте прилежно!

 

Тя вече си отиде. Като вятър.
Но сетния си спомен не забрави:
"Заключа ли след себе си вратата,
това е краят."
Подпис:
Съвестта ви.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!
  • Останах впечатлена от усета и чувствителността ти към крехкостта на човека. Ударила си безсмилостно най-слабото място- съвестта. Изкусно си поднесла творбата и се надявам колкото се може повече хора да забележат и оценят това. Надявам се посланието ти да не е напразно, Яна! Поздрави за хубавото писане!
  • Невероятно и като въздействие, и като изпълнение!
    Браво!
  • Браво, Яна!
  • редполагам, че зная на коя Яна е посветено това талантливо на-
    писано стихотворение.Болка приседна в гърлото ми, но немога да помогна.
    Поздрав нъм автора на творбата!
Предложения
: ??:??