Не искаше - но ме нарани
и сега боли ме от това.
Сърцето ми без време ти ранù,
остави ме скърбяща в самота.
Душата ми за тебе все крещи,
а лунната соната е към края.
Сълза гореща в очите ми блести,
сърцето ми прошепна "Това е края".
И няма смисъл от безчувствени лъжи,
аз знам, че всичко е измама.
Не казвай нищо, просто замълчи,
ние вече никога не ще сме двама.
И целувките ти фалшиви са дори,
а мисълта ти към другата е зная.
Любовта в душата ми гори, но
отлита бавно тя към рая.
© Радина Цветанова Всички права запазени