Това е моето писмо
Навън вали, а в мен по-силно,
тръгнах си от теб без да го искам, но си тръгнах.
Боли така, че чак дъхът ми спира,
опитам се да поема глътката въздух,
за да те преживея и малко ми остава,
но пак се задушавам.
Понякога човек остава щастието да си тръгне от живота му.
Така направих и аз, боли ме.
Затварям всичко някъде дълбоко
и никой няма да го види, но знам, че ти го виждаш,
защото и ти ще го криеш, както правя аз.
Но да скъсам нишката завинаги не мога,
макар и тънка, тя ще съществува.
Дари ми толкова, колкото не исках.
Дари ми всичко, за което някога мечтах.
Благодаря ти и прости ми!
Това е единственото, което ще поискам.
ПРОСТИ МИ!!!
02.01.2008г. Отново е за теб,
Мег
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мег Христова Всички права запазени
