Това е моето писмо

Jan 2, 2008, 6:23 PM

Poetry » Love

1038 0 4

Навън вали, а в мен по-силно,

тръгнах си от теб без да го искам, но си тръгнах.

Боли така, че чак дъхът ми спира,

опитам се да поема глътката въздух,

за да те преживея и малко ми остава,

но пак се задушавам.

Понякога човек остава щастието да си тръгне от живота му.

Така направих и аз, боли ме.

Затварям всичко някъде дълбоко

и никой няма да го види, но знам, че ти го виждаш,

защото и ти ще го криеш, както правя аз.

Но да скъсам нишката завинаги не мога,

макар и тънка, тя ще съществува.

Дари ми толкова, колкото не исках.

Дари ми всичко, за което някога мечтах.

Благодаря ти и прости ми!

Това е единственото, което ще поискам.

ПРОСТИ МИ!!!

02.01.2008г. Отново е за теб,

Мег

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lips_of_angels (Ем)

2008-01-03T01:25:03+02:00

страхотно!браво!
mradkova (Виолет Гаджева)

2008-01-02T19:55:37+02:00

Съзнанието, че чудесното е било край нас идва понякога твърде късно...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-01-02T19:48:12+02:00

Хубавото е ,че си го осъзнала.Сега ти остава да си простиш!
А той...той вече го е направил!
Поздрав за стиха!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-02T19:21:02+02:00

хубаво е да простиш на другите и на себе си
и да ти простят...особено в любовта...
прекрасен стих. с много обич за теб.