Навън вали, а в мен по-силно,
тръгнах си от теб без да го искам, но си тръгнах.
Боли така, че чак дъхът ми спира,
опитам се да поема глътката въздух,
за да те преживея и малко ми остава,
но пак се задушавам.
Понякога човек остава щастието да си тръгне от живота му.
Така направих и аз, боли ме.
Затварям всичко някъде дълбоко
и никой няма да го види, но знам, че ти го виждаш,
защото и ти ще го криеш, както правя аз.
Но да скъсам нишката завинаги не мога, ...