14.06.2012 г., 9:34 ч.

Това, което чувствам. 

  Поезия » Друга
790 0 0

Един безкраен свят с много скръб,
един коварен свят и много мъка...
Къде са хората и онзи светъл път?
В тъмнината има ли пролука?

Хей, хора, тук съм! Виждате ли - викам?
Тук съм - объркана, добра, самотна.
"Остана ли любов на този свят?" - се питам.
Или на всяка крачка срещам усмивката ви злобна!?

Няма повече да викам, няма да се моля!
Няма никой, който да слуша - тъмнина и тишина...
Няма и приятели - няма го покоя...
Викам и крещя, но пак съм си сама.

© Мартина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??