Това, което чувствам.

Един безкраен свят с много скръб,
един коварен свят и много мъка...
Къде са хората и онзи светъл път?
В тъмнината има ли пролука?

Хей, хора, тук съм! Виждате ли - викам?
Тук съм - объркана, добра, самотна.
"Остана ли любов на този свят?" - се питам.
Или на всяка крачка срещам усмивката ви злобна!?

Няма повече да викам, няма да се моля!
Няма никой, който да слуша - тъмнина и тишина...
Няма и приятели - няма го покоя...
Викам и крещя, но пак съм си сама.