Това ли е любов?
Тъжно е да страдаш сам в нощта,
мъчно е да търсиш топлината,
жалко е да имаш си мечта,
а да те разбира само вятъра...
Обидно е на някой да се молиш,
за обич малка в тихото сърце,
и сенките във стаята да гониш,
и да протягаш молещи ръце.
И сам сълзите си да бършеш,
оглеждайки се в нямо огледало,
сам горчиво да проклинаш
сърцето си, от самота заспало.
Смисъл в нищо да не търсиш,
а мислите все някъде във тъмното,
изпратени със мисия да върнат
човек, изгубен във отвъдното.
Това ли е любов изобщо,
със скрита самота след нея,
със болки и тъга във нощите,
ако е това - отричам се от "нея"!
мъчно е да търсиш топлината,
жалко е да имаш си мечта,
а да те разбира само вятъра...
Обидно е на някой да се молиш,
за обич малка в тихото сърце,
и сенките във стаята да гониш,
и да протягаш молещи ръце.
И сам сълзите си да бършеш,
оглеждайки се в нямо огледало,
сам горчиво да проклинаш
сърцето си, от самота заспало.
Смисъл в нищо да не търсиш,
а мислите все някъде във тъмното,
изпратени със мисия да върнат
човек, изгубен във отвъдното.
Това ли е любов изобщо,
със скрита самота след нея,
със болки и тъга във нощите,
ако е това - отричам се от "нея"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
