Тъжно е да страдаш сам в нощта,
мъчно е да търсиш топлината,
жалко е да имаш си мечта,
а да те разбира само вятъра...
Обидно е на някой да се молиш,
за обич малка в тихото сърце,
и сенките във стаята да гониш,
и да протягаш молещи ръце.
И сам сълзите си да бършеш,
оглеждайки се в нямо огледало,
сам горчиво да проклинаш
сърцето си, от самота заспало. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up