21.09.2012 г., 15:08

Това ли е обич?

1K 0 0

Да се стряскам насън от очите ти, тъмните,

дето в мене уж гледат, а ми виждат душата;

да те търся до мен без успех по разсъмване,

като злобна орисница да се смее зората;

 

мисълта за теб да ми тича по миглите,

скрита в капки солени - втечнена нежност;

твойте усмивки, смутените, беглите,

да се скриват във спомени, сладко-небрежни;

 

Луната и тя, прекрасната, бялата,

да напомня за теб нелогично, засмяна - 

това ли е обич? Вземи си я, цялата,

и малко от твоята дай ми в замяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...