Да се стряскам насън от очите ти, тъмните,

дето в мене уж гледат, а ми виждат душата;

да те търся до мен без успех по разсъмване,

като злобна орисница да се смее зората;

мисълта за теб да ми тича по миглите,

скрита в капки солени - втечнена нежност;

твойте усмивки, смутените, беглите,

да се скриват във спомени, сладко-небрежни;

Луната и тя, прекрасната, бялата,

да напомня за теб нелогично, засмяна - 

това ли е обич? Вземи си я, цялата,

и малко от твоята дай ми в замяна.