4.05.2017 г., 1:19

Това момче

687 0 0

Това момче което сега вече е мъж,
това момче което плака не веднъж,
това момче не се боеше от дъжда,
това момче не спря своята жажда.
 

След толкова много години и опит,
аз все още съм от себе си скрит,

опитвам се с годините да се опозная,

и за пореден път оставам сам в стая.

 

Толкова малко себе си познавам,

а все още искам на света да помагам,

не вярвам, че сме тук за да работим,

нито сме тук спомени да топлим.

 

От света има толкова да се види,

а някакъв човек днес ми се обиди,

че забележка съм му направил,

а той цигарата на земята си бе хвърлил.

 

Не искам да живея с такива хора,

не могат те да ми бъдат опора,

а и от такава нужда голяма нямам,

просто не мисля да спирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...